Начало » Публикации » Толерантни по между си


Толерантни по между си и към другите

Надежда Пантелеева, Психолог

Още Августин в съчинението си “За град Божии” казва: ”Бог е създал човешкия род от един - единствен човек в указание на това, че в средата на множеството на него му е приятно единството”. Под ” толерантност” в днешно време разбираме: висша проява на търпимост, основаваща се на предпоставките за равенство на хората и тяхната свобода. Свободата е онази необходима основа върху която човешките права са разположени. Тя е не само емоционална и морална характеристика, но и юридически аргумент, който налага правата на човека да бъдат посочвани, описвани и подсигурявани с механизми за защита.За да разберем духа на толерантността, трябва да вникнем в парадокса, че от една страна ние признаваме хората за различни само когато приемем, че всички са равни, а от друга страна, че това равенство е постижимо единствено върху ограниченията, които гражданската свобода налага т. е. свобода с ограничения. Проявявайки търпимост и толерантност към другия, аз мога и имам правото да разчитам на подобни прояви към мен самия и от страна на другите, които са различни, които не са като мен.

Всичко това звучи много красиво и може да бъде прочетено под една или друга форма в учебниците по “Етика и право”. Но как да се реализира това в действителността от всеки човек, особено в държава разтърсвана от икономическа и морална криза, това е и си остава голямо предизвикателство!

Първо изграждащата се личност трябва да си изясни към кого и защо трябва да проявява търпимост и толеранс, чие мнение трябва да търпи и зачита. За това трябва да се опознаят и приемат социалните и правните норми, да се диференцира патологията и от тук да се направи извода за това кое е повече прието за нормално и кое не. Всички след като сме тук знаем какво е нормално, тогава... Остават онези минимални проценти хора, които не се срещат всеки ден по улиците и онези, с които, ако все пак се разминеш ще извъртиш глава. Най-вероятно ще ги огледаш любопитно, ще наведеш поглед и толкова. Мимолетна среща, която няма да окаже никакво въздействие върху следващите часове, дни, а за месеци и години и дума не може да става. Това са всички онези гейове с полицейски каскети и впити панталони, лесбийки с мъжки маниери, забулени мюсюлманки, приведени монахини, татуирани метали, босоноги и мръсни циганчета, малолетни проститутки, дрогирани тийнейджъри, хора с увреждания и още и още...

Всички те са част от нас, част от всекидневието ни, от забързания ни делник колкото и да не ги забелязваме. Повечето от тях също искат да ходят на работа, да излизат по заведения, да се забавляват. Казваме си „ок”, и обвиняваме държавата, мислим  си : мен какво ме интересува цялата тази работа, нали не се отнася до мен и моите близки. И така все по-често и по-често виждаме тези хора, без да се замислим защо.Те феномен на демокрацията ли са? Или по скоро своеобразен отговор, ответен удар на неразбраната демокрация изключваща толерантността и емпатията към по-слабия и неравностойния. Съвременното ни общество е богато с примери за агресивни постъпки и потъпкване правата на другия, а формите на агресия стават все по–разнообразни. Света започва да се приема като враждебен, а живота с другите като изпълнен със заплаха и насилие. Агресивното поведение се е превърнало в образец за печеливша стратегия и желаещите от подрастващите да го последват или повтарят са все повече и повече. Важно е да разберем същността и произхода на проблема, за да го унищожим. Да извърнеш глава, да обидиш или малтретираш някого само защото не е като теб, не е адекватна и правилна реакция. Трябва да ги приемем и разберем, да бъдем толерантни към различията, защото всеки човек си има лоши и добри страни, които при някои са по-видими, отколкото при други. Именно в това е уникалността на индивида. Затова правилната стратегия е толеранс към всеки човек и към достойнството му. Това значи, че не трябва да изолираме различните, а просто да ги разберем и ако можем да им протегнем ръка за помощ, да им покажем верния път. Да ги приобщим към социума и именно така ще докажем, че сме демократично и модерно общество. Всичко това е възможно за реализация чрез позитивни социални влияния от семейството, където се формират първите поведенчески модели, училището, връстниците, масмедиите. Всички те ръка за ръка трябва да се стремят към изграждането на поведенчески модели включващи устойчивост и позитивност на светогледа, умение да обичаш и уважаваш както себе си, така и другия.           

Основен детерминант на културата, в която учениците израстват, е и етническият им произход. В етническата група хората имат общо чувство за идентичност, обикновено заради общ произход, религия или раса.

Хората, които изграждат България, винаги са били с разнообразен етнически произход, като всяка година пропорциите се увеличават поради имиграция и различията в раждаемостта. Нацията ни става все по- разнообразна в етническо отношение, което има фундаментални последствия за българското образование.

Често учениците от малцинствените групи се представят зле, защото обучението, което получават, не съответства на културния им произход или трудно се адаптират към общността..

Основна цел на българското училище трябва да бъде тези дефицити да бъдат преодолявани в най- кратък период след постъпването на детето.

Би било добре всеки учител да се ръководи от следния модел за подпомагане на социалната хармония и равните възможности сред учениците със специални образователни потребности и различен етнически произход:

1. Преподавателят трябва винаги да е справедлив и балансиран в работата с всеки един ученик и да не му дават основание да вярва, че “хората като мен /различни, болни, цигани, турци, арменци, руснаци и т.н. / не получават еднакъв шанс.

2. Използване на учебни материали, които показват всички различни групи в еднакво положителна светлина и в нестереотипни роли.

3. Внимателно избиране на учебници и текстове, за да са уверени, че малцинствените групи и децата със СОП не са пренебрегнати или представени по погрешен начин. Темите не бива да са предубедени и лицата от малцинствените групи трябва да са представени в нестереотипни, високостатусни роли, а спрямо тези със заболявания да развиват емпатичност и желание за помощ.

4. Допълване учебниците с автентични материали от различни култури взети от вестници, списания и други медии.

5. Избягване да се внушават предразсъдъци, но открито обсъждаме расовите и етническите отношения и друг тип различия в часа на класа, вместо да се преструваме, че няма такива.

6. Ясно показване на учениците, че расовите или етническите предразсъдъци, включително оклеветяването, подигравките, вицовете, няма да се толерират в класната стая или в училището и ще бъдат предприети санкциониращи мерки.

7. Помагаме на всички ученици да ценят собственото и чуждо културно наследство и принос към историята и цивилизацията в часовете по литература и история. По този начин избягваме свеждането до или стереотипизирането на културите просто въз основа на националните ястия и празници.

8. Сигурност, че поставяните работни или домашни задачи не са обидни или фрустриращи за учениците от малцинствата и със СОП.

9. Осигуряване структура за междугрупово взаимодействие. Учениците имат нужда от възможности да се опознаят като отделни хора и да работят заедно за постигане на обща цел. Това става чрез участие в спортните и културни мероприятия организирани от училището през годината, включване в различни тренинг­ програми.