Интегрирането на децата със специални потребности в училище принос към европейския модел за социална работа в училище.

Надежда Пантелеева, Психолог

Още преди 11 години, когато думата „интеграция”, все още не беше толкова позната, децата със специални образователни нужди, учащи в ОУ „Васил Априлов” гр. Бургас бяха поетапно интегрирани.

Целта беше преодоляване на някои техни особености, следствие на институционализацията. Ние бяхме наясно, че всяко дете е различно и уникално, и поради това трябва да има своя шанс да се развива и участва в социалния  живот по начин, възможен за него. За нас още тогава “интеграция” означаваше:

1.Включване в клас

2. Осъзнаване и приемане на различията у различните

3. Разбиране на потребностите

4. Участие съобразно възможностите

5. Оценяване на уникалността

6. Уважение на личността

7. Подходяща материална база

8. Подбран екип от тесни специалисти

9. Повишаване квалификацията на преподавателите, работещи с тези деца

10. Промяна на обществените нагласи сред родителите на деца с увреждания, родителите на деца в норма, училищния състав.

Движещ мотив за нас беше осъзнатостта, че децата с увреждания, не получаващи образование или обучаващи се в домовете си, са лишени от възможността да общуват със своите връстници, да бъдат самостоятелни и равнопоставени.

В резултат на това голяма част от техните възможности и социални умения остават неразвити. Дългосрочните последици  от такъв  подход са трайна изолация, неконкурентност на пазара на труда, неумение да се справят с житейските ситуации.

Според нашия опит, както отглежданите в семейството, така и настанените в специализирани институции деца с увреждания, често са обект на дискриминационно отношение и на остарели обществени нагласи.        

При постъпването ми в училище “Васил Априлов” гр. Бургас през учебната 1997/1998г., бе за мен период на интензивна работа именно в тази насока. Тогава в училището се обучаваха двама ученика по индивидуална програма, а други трима  имаха нужда от  интегрирана форма на обучение.  Подкрепата на РИ на МОН и Община - Бургас, “Цетър по детска неврология” гр. Варна, д-р Ишкиева - детски невролог към ОРБ - Бургас ми помогнаха в старта.

Най-големи трудности срещнах при убеждаването на родителите, че именно интегрираната, а не индивидуалната форма на обучение е най-доброто за тяхното дете. Едни не можеха да приемат, че децата им имат такава потребност, а други се страхуваха, че това може да повлияе негативно на психиката им. Аз им обяснявах, че именно училището играе формираща роля за съзряването, откриването и опознаването на социалния живот на детето. Неговият опит се разпростира върху нови социални измерения, свързани с училищната среда, обогатява се, трансформира се и акумулира нови модели на поведение, адекватни за конкретната среда и необходими за приспособяване на тяхното дете към нея.

Неправилната стратегия на поведение от страна на родителите: изолация от училищната и приятелска среда, прекаленото обгрижване и вглеждане във всяка постъпка на детето, менторският анализ на училищните му резултати - изкривява обичайното и постъпателно натрупване на опит. Това обсебване предизвиква негативни емоции и по този начин в детето се натрупва разрушително по своята сила и съдържание напрежение. Обратно на това – включването в училищния живот, обмислените и синхронизирани въздействия училище-родител предразполагат детето да споделя, да търси помощ и съдействие от страна на родителя при евентуални трудности и несполуки, сближават ги, предоставят атмосфера на разбиране, доброжелателност, от които тяхното дете с особени образователни потребности се нуждае при приспособяването им към социалната среда и усвояването на нова по-качествена житейска роля.

 През учебната 2005/2006 в училището се обучават 11 такива деца, които смело мога да твърдя получават качествена специализирана помощ от лекари, психолог, логопед и учители, натрупали вече необходимия опит през годините и синхронизирали работата си в екип.

Училището, като институция със специфични функции, успя да завладее изцяло съзнанието на тези деца. Обучението е ясно, конкретно, опиращо се на детския опит, щадящо тяхната психика, за да подпомага изграждането на първоначалните представи за социален живот, в които това дете, постепенно ще трябва да навлезе, да открие своето място сред другите и да се утвърждава.

Натрупването на социален опит е дълбоко свързан с „откриването“ на другите, установяването на социални взаимодействия и модели на поведение с членовете на училищната среда. Опознаването е продължителен и труден процес. То е многофункционално, разнокачествено и силно, зависи от характера на социалната общност /класа/ - с добрите и трудните страни на истинското общуване, което носи и радост и болка.

Това интегриране е дълго, изпълнено с много разнопосочни емоции. Детето постепенно открива границите между успеха и неуспеха своя и този на другите.Така то опознава себе си, изгражда верен поглед върху своите възможности и ресурси.

 Детето с особени образователни нужди силно се нуждае от положителна подкрепа, както на възрастните, така и на връстниците. Чувствително е към неодобрения, направени по какъвто и да е повод. Затова се нуждае животът му да е изграден върху здрави лични взаимоотношения. Изграденото усещане за сигурност спестява както на детето, така и на родителите излишни страхове от неизбежните грешки и лутания в процеса на ученето, позволява им да го приемат спокойно, без емоционални и психични сривове.

 Така всяко дете с различно темпо се включва в живота и дейността на класа и училището. Интензивни са заниманията с психолога и логопед от помощното училище при нужда, правят се ежемесечни консултации с лекуващите лекари. Контактът с добронамерени и подкрепящи ги учители, е причина тези деца да решат, че си струва да опитат, че им харесва да останат в училище, че общуването с другите не винаги е травмиращо и отхвърлящо. От едночасови посещения, постепенно престоят се удължава в зависимост от специфичните особености на детето. И така всеки получава своята доза терапия по човечност и отговорност, защото никой от училище “Априлов” не остава безразличен при срещата си с дете със специални образователни нужди. Децата проявяват толерантност и разбиране, възрастните амбиция да разширят познанията и уменията си, както и доза агресивност да  стабилизират постигнатото и  си поставят по - високи цели.

В заключение искам да подчертая, че интегрирането на деца с различни и специални образователни потребности и възможности е част от европейските стандарти за училищна социална работа. То изисква мултидисциплинарен подход за най – пълноценна работа с тези деца и с техните връстници.

Нашият опит е един практически принос в този модел.