Начало » Публикации » Родители обичайте децата си
Родители, обичайте децата си и говорете с тях!
Има хора, които те зареждат с позитивна енергия. Тя е от тях. Може с часове да потъваш в разговор и да не ти доскучее. „Обичам по мен нещо да блести, нали съм близнаци” - обяснява за златните си украшения Надя. Ярка, категорична индивидуалност. До степен, че като ученичка обявява Вазовата баба Илийца за убийца.
На високо повдигнатите ми вежди отвръща - „Ами зарязва своето внуче, заради чуждия въпрос. Като го обрича на гибел. Това не е ли лошо?” - кара ме да се размисля.
Абе, нестандартна, от всякъде. Иначе, от 1997 г. е с частен кабинет, който се намира в к-с Изгрев бл. 126. Педагогически съветник е в ОУ „Васил Априлов”.
Член и обществен възпитател към общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Води стаж в БСУ - работа с малолетни нарушители. Завършила е Югозападния университет и има няколко специализация в СУ.
За глъбините на човешката психика говорим в месеца, когато децата ни тръгват на училище, а с това започват и нови проблеми.
Българинът преодоля мисленето, че посещава ли психолог е непременно луд, твърди известната специалистка
- За тези 14 години, кой е най-големия проблем за човешката психика, с който се сблъскахте като психолог?
- Консултацията с психолог е прохождаща все още в България. Това не е толкова познато и разпространено. Все още се счита, че за да ходиш на психолог, непременно трябва да си луд. Хората предпочитат да направят всичко друго, преди да се консултират с нас. Минават през психиатрията и когато хапчетата не помогнат, ние сме последна спирка. Лошото е, когато е направено неправилно лечение преди това
- Кое е по-трудно да надникнеш в детската душа, или в тази, на възрастния?
- Естествено, по-трудно е в душата на детето да видиш. Защото то няма все още придобит опит, няма изградени точни познания, за да каже какво се случва с него. Най-трудна за слагане диагноза е на детския лекар, така е и при нас, психолозите.
- Какво не разбират съвременните родители?
- Трудно разбират най-вече децата си. Забързаното им ежедневие им пречи да контактуват като цяло с тях. Те забравят да контактуват с децата си, да вникват в проблемите и вълненията им. А не може да комуникираш с един човек само със заповеди. Всяко живо същество действа на принципа на поощрението и наказанието. Забравихме да поошряваме децата си. Оттук се прекъсна връзката с тях, прекъсна се диалога. А няма ли го това нещо, детето не усеща ли любов, идва и болното поколение.
- Напоследък станахме свидели чрез медиите на много драматични случаи и жестокост при „психясали” хора. Как се отразява кризисното време върху човешката психика?
- Доста жестоко, от гледна точка на това, когато притиснеш престъпника до стената, не се знае какво ще се случи. В такова състояние се отпушват най-лошите стихии в човешката душевност. Говорим за социална държава, а в момента нея я няма. Подпомагането е на ниско ниво. Всичко опира до необходимостта от средства. Аз казвам, че проблема идва отгоре. Когато няма закони, когато няма изпълнение на и високите нива каквото и да правим ние на ниските, е много трудно.
- Вие споделяте, че работите с деца със специални потребности. Кои са най-клиничните случаи?
- Нямам право да говоря за това. По принцип клиничните случаи не бива да се споделят, заради конфиденциалността на тази материя.
- Много ли са потресаващи тъмните страни на тяхната душевност?
- Най-тежки са социалните случаи. Там, като няма здрава семейна среда, където да се изгради някакво качествено възпитание, естествено дефицитите в поведението са много големи. Мага да разкажа за случай, който взех присърце. Това е дете, което бе с две ЕГН-та. То беше оставено на произвол от недоглеждане от институциите. Докато се оправи всичко това, той порасна и стана бандит, а имаше определен потенциал в него.
- С какво Ви привлече професията на психолога, когато я избирахте?
- Имах представа с какво ще се срещна. Тази професия винаги ми е харесвала, макар че имах доста проблеми с родителите. Първо бях приета английска филология, после се преместих психология. Не съжалявам, защото обичам професията си и дори я приемам като призвание.
- А Вас как Ви приемат трудните деца, с които общувате, как стигате до сърцевината на душите им, за да въздействате?
- Не обичам думата „трудно дете. То обикновено е дете с дефицит, или дете, загубило себе си. Децата обикновено са продукт от възпитанието, което ние им даваме. Затова не обичам слагането на термина лош, добър и т.н. Смятам, че има човек, който е загубил душата си и ние трябва да я изградим. Да възстановим справедливостта.
- Възможно ли е да раздаваш обич и да не получиш отсреща подобна?
- Досега такова нещо, от дете, не ми се е случвало. От родители и възрастни - да, но не и от децата. „На вкус и цвет товарищ - нет”, както е известно. Така е и при хората.
- Всичко ли е любов в този свят?
- За мен - да!
- До колко човек може да надрасне, средата, в която е бил, така че, ако е била лоша, да не му се отрази?
- Няма невъзможни неща. Дори и да полетиш можеш, стига да си готов да си платиш цената. Наистина е много трудно, особено в държава, каквато в момента е България, тъй като икономическата ситуация дава много труден старт на младите. Ние живеем в един непрекъснат стрес – днес на работа ли сме, или не, ще ме чака ли в къщи мъжът, /жената/, докажа ще съм женен, ще мога ли да издържам децата си? Това, естествено, оказва голям негативизъм върху психиката. Трудно е, когато самата държава не ти позволява да го преодолееш.
- Най-големият агресор за децата?
- ....Самите родители, за съжаление. Защото възпитанието започва от семейството. Там, където има здраво такова каквато и да е външната среда /не я подценявам като фактор/, определено аномалиите са много по-малки.
- Напоследък много млади майки „развалят” с неправилно, възпитание децата си. Как ще се преодолее празнотата в душите на 20-30 годишното поколение на мъчителния български преход?
- Основното, което може да се направи е в социалната и образователната система. Имаше един малък старт - т.н. училища за родители. Към комисиите за борба с противообществените прояви има център, в който се консултират родители. Към училищата и детските градини има училища за родители. Ако се продължи тази практика, мисля, че ще е добре.
- След като се раздавате за клиентите си, те на какво Ви учат?
- Научавам неща за професионалния си опит. Честно да Ви кажа, най-голямата любов съм я получавала от клиенти.
- Казвате, че денят Ви е „фул”. Толкова ли скърца човешката психика?
- Както казах, при психолог не се отива, като при психиатър. При нас идват, за да споделят. Радвам се, че българите започнаха да търсят такъв вид услуга. Това е начинът да се избегне кризата в обществото. Не е толкова „скърцане”, колкото едно добро начало. Българинът започва да прохожда. Осъзнава, че има проблеми и започва да търси помощ. Не се затваря в себе си, не го поваля депресията и не разчита, само на хапчетата.
- Впечатлява логото на визитката Ви, което символизира двете начала. Същите Ин и Ян носите и на медальон. Това пристрастие на професията ли е?
- Това е изначалното начало, равновесието между доброто и злото. Това, което се опитвам да обясня на моите клиенти, че и в доброто има малко лошо, и в лошото се крие малко добро. Ние гледаме с песимизъм и страх към лошото, а то ни прави по-силни и ни помага да оценим онова, което имаме.
- Много автори се конфронтират по темата ражда ли се престъпника такъв. Вие какво мислите?
- Аз никога не съм подценявала генотипа. Но смятам, че има едно нещо, което се казва среда и свободна воля. Оптимист съм, че всеки, поставен и в малко позитивна среда, може да промени негативизма си. Може поне интензивността да бъде намалена.
- Познавате ли теорията на лотарията на хромозомите?
- Това е вариантът на наследствеността. И Господ наказва до пето коляно и позитивизмът, който създава и той е до пето коляно.
- Лъвица ли сте с толкова много злато по себе си?
- Близнак съм. И обичам да съм лъскава.
- Как си почивате след трудния ден с трудните хора?
- Обичам много морето. Може би затова не съм напуснала Бургас. И много обичам масажите.
- Една семейна рецепта за нашите читателки?
- О, да. Семейната рецепта е т.н. медальон. По средата на чинията се поставя пържен патладжан още топъл. Върху него се настъргва кашкавал и отгоре него забулено яйце. Отстрани кисело мляко с чесън. В края чинията се украсява с резени домат. Слага се магданоз и отгоре се излива запържено масло с червен пипер. Става една ефектна и евтина красота.
- Съвет към родителите?
- Обичайте и говорете с децата си! Никога не губете контакта с тях!
Интервю на Таня Анастасова, вестник „Бургаска жена”, 12.09.2010 г.
